Изследователският фокус на проекта е въпросът за мястото на социологията и на
социологическото експертно знание в актуалната обществена ситуация. Налице е отчетлива
тенденция към разколебаване на общественото доверие в социологическата експертиза. И
това е видимо дори с невъоръженото око на „човека от улицата“: 1) расте недоверието на
широката общественост в резултатите от електоралните социологически проучвания; 2) от
началото на 21 в. се забелязва изразителна тенденция на отлив на студенти от образованието
по социология в университетите. В масовото съзнание се задълбочава скептицизмът относно
ефективността и безпристрастността на социологическата експертиза. Днес живеем в епоха на
колосални промени както в обществата навсякъде по света, така и в българското общество.
Задълбочават се икономическата, политическата, екологичната, здравната глобални кризи,
растат несигурността и рисковете, увеличават се т.нар. „излишни“ (З. Бауман) за обществото
хора. Тези нови процеси са par excellence предмет на социологическото познание. Защо тогава
се наблюдава отслабване на интереса и на доверието именно към това знание? За да даде
адекватен отговор на тези социални предизвикателства, социологията на 21 век се нуждае – за
възвръщане на общественото доверие към нея – не само от своя мощен обяснителен
потенциал за диагностициране на обективните обществени процеси, но и от разгръщане на
неразвития си потенциал за разбиране на смисъла, който им придават техните дейци. Ще
проверим тази хипотеза чрез емпирично социологическо изследване на бившите възпитаници
на специалност „Социология и науки за човека“ в Пловдивски университет (бакалаври,
магистри и докторанти) – един образователно-научен модел за правене и преподаване на
социология, който съществено се различава от т.нар. „класически“ вид, характерен за
останалите български университети. Хипотезата ни е, че историята на този образователен
модел, който би могъл да се окаже един от начините за решаване на проблемите пред
социологията, е седиментирана по специфичен начин у всеки от бившите студенти. Интересува
ни именно тази уникална следа, която ще бъде тълкувана като свидетелство за ефективността
на образователния проект. Възнамеряваме да проследим утаените ефекти не само в
професионалните кариери, но и в биографичните траектории на респондентите. Ще проверим
доколко образованието по социология е било причина за надежди и съмнения, за
удовлетворения и разочарования. Ще тестваме дали и доколко образователните,
професионалните и биографичните вложения са се оправдали. Процесът на превръщането на
научно-образователните стратегии в професионално-биографични ефекти и перспективи ще
бъде разгледан хронологично и ще бъдат реконструирани етапите му. Проектът ни се стреми
да обоснове изследването на раждането и утвърждаването на нови социологически професии
през отварянето на социологията към науките за човека. Смятаме, че резултатите от
проучването на научно-образователния модел „Социология и науки за човека“ в Пловдивски
университет като case study могат да бъдат екстраполирани по отношение на науката
социология след 1990 г. у нас. Изследването се основава изцяло на качествени социологически
методи. В рамките на case study „Социология и науки за човека“ възнамеряваме да работим с
дълбочинно интервю, в което да интегрираме елементи от биографичния метод и от
социоаналитичния разговор (в смисъла на Пиер Бурдийо). Паралелно предвиждаме
провеждане на групови интервюта (2 – 4 човека).